Емоции
Когато емоцията не бъде чута: защо понякога тя става по-силна
Случвало ли ви се е да реагирате по-силно, отколкото сте очаквали? Понякога зад това стои не слабост, а нечута нужда — и разбирането на тази динамика може да промени много.
Тук. С теб. Сега.
Има моменти, в които потъваш и пак не спираш.И ти струва много.
Понякога най-голямата сила е просто да не се разпаднеш. И понякога това е достатъчно.
Работя с хора, за които светът става твърде много — и търсят начин да преминат през това, което преживяват.
Ако се разпознаваш в тези редове, не е нужно да оставаш сам с това. Можеш да ми пишеш.
Професионален път
Казвам се Зорница. Завършила съм бакалавърска степен по психология в Нов български университет. В момента съм в магистърска програма по клинична психология в Югозападния университет.
Имам завършено обучение по мотивационно интервюиране и съм сертифициран медиатор.
Професионалните ми интереси са насочени към подходи от т.нар. трета вълна на когнитивно-поведенческата терапия. Това са направления, които поставят в центъра осъзнатостта, състраданието към себе си и развитието на психологическа гъвкавост.
В тази връзка в момента преминавам през обучения, свързани с Dialectical Behaviour Therapy (DBT) и Acceptance and Commitment Therapy (ACT).
Паралелно развивам лична практика, свързана с Mindful Self-Compassion (MSC), тъй като вярвам, че състраданието към себе си е важна основа за вътрешна устойчивост и по-гъвкаво отношение към трудните преживявания.
Подходи
Подходите, към които се насочвам, споделят една обща идея: че човек може да развие повече яснота, устойчивост и свобода в отношенията със собствените си мисли и емоции.
Mindfulness практиките развиват способността да присъстваме по-осъзнато в настоящия момент и да забелязваме вътрешните си преживявания, без да бързаме да ги променяме.
Dialectical Behaviour Therapy (DBT) e подход, който съчетава приемане и промяна и помага за по-добро разбиране и регулиране на емоциите, мислите и поведението.
Acceptance and Commitment Therapy (ACT) насърчава връзката със собствените ценности и подкрепя избора на действия, които са в съответствие с това, което е важно за човека.
Мотивационното интервюиране поставя в центъра вътрешната мотивация за промяна и уважението към личния избор и темпо.
Тези подходи не дават готови решения, а създават пространство, в което човек може да изследва какво има значение за него и как иска да се отнесе към него.
За мен
Преди всичко – аз съм човек.
Майка на две прекрасни деца, съпруга, приятел, търсач и мечтател – и някой, който продължава да се учи.
Обичам книгите, музиката, танците и вечерните разходки в парка – онези малки, обикновени неща, които ме връщат към себе си.
Професионалният ми път премина през различни посоки, докато стигна до психологията. С времето започнах да усещам, че най-смисленото за мен е да бъда в пространство, в което хората търсят, съмняват се, споделят и си позволяват да бъдат себе си.
Вярвам, че промяната зависи от самия човек и че само той може да усети какво му пасва. В този смисъл моята роля е да бъда до него – с присъствие, с въпроси и с идеи, между които той може да избира.
Стоя до хората, защото това, че някой ме допуска до своя вътрешен свят, е нещо, което дълбоко ценя. Това е доверие, към което се отнасям с уважение и грижа.
Професионална рамка
Работя с хора, които се чувстват претоварени, тревожни или „заседнали", които търсят по-добра връзка със себе си и с тялото си или искат да развият умения за емоционална регулация и по-осъзнато присъствие. Често това са хора, които се борят със силна самокритика, вътрешно напрежение или усещане, че дълго време са се справяли сами.
В работата си се стремя да създам пространство, в което човек може да се чуе по-ясно, да се свърже със собствените си ценности и постепенно да намери по-устойчив начин да се отнася към трудните преживявания.
Работя под професионална супервизия и подхождам отговорно към методите, които използвам. Практиката ми е в рамките на моята професионална подготовка и не поемам клинични или високорискови случаи.
Вярвам, че психологията може да бъде едновременно човешка, нежна и отговорна. И че понякога най-лечебното не е да правим повече, а да бъдем по-присъстващи.
Блог
(Понякога няколко думи могат да помогнат да видим преживяването си по-ясно)
В този блог споделям размисли за психологическите процеси, които съпътстват ежедневието ни – емоции, вътрешни конфликти, самокритика, тревожност и начините, по които можем да се отнасяме към себе си с повече разбиране и внимание.
Себесъстрадание
Как да бъдем по-добри към себе си, когато ни е най-трудно
Да бъдем по-добри към себе си не означава да се оправдаваме. Понякога означава просто да не добавяме още болка върху болката, която вече носим.
Емоции
Какво да правим, когато ни е „твърде много"
Малки стъпки за преминаване през силни емоции. Когато емоцията стане много интензивна, разбирането й не е първата стъпка — справянето с нея е.
Родителство
Защо е трудно да си тийнейджър — и да си родител на тийнейджър
Опит да разберем какво се случва — и как да останем един до друг.
Черно-бяло мислене
Когато истината има две страни: как да излезем от капана на крайностите
Когато боли или сме под напрежение, умът често избира „или–или“. Тази статия е за диалектиката — способността да останем с повече от една истина, без веднага да бързаме към крайност.
Себесъстрадание
Когато не е честно — какво да правим с болката оттук нататък
Понякога не боли само от случилото се. Боли и от начина, по който започваме да се съдим за реакциите си. Тази статия е за това как да признаем болката, без да останем сами срещу нея.
Ако това, което четеш, ти носи стойност — абонирай се
Ще получаваш новите статии директно в пощата си, веднага щом бъдат публикувани.
Контакт
Нека започнем
разговор
Ако имате въпрос или искате да се свържете с мен, можете да го направите чрез формата за контакт или на посочения имейл.
Тази форма за контакт не е предназначена за спешни или кризисни ситуации. При нужда от незабавна помощ, риск за Вас или друг човек, моля потърсете 112 или най-близкото спешно отделение.
Местоположение
София, България
Всяка информация се третира с пълна поверителност. Този формуляр не представлява начало на терапевтична връзка.