Когато емоцията не бъде чута: защо понякога тя става по-силна

Случвало ли ви се е след някаква ситуация да започнете да се питате:

• „Защо реагирах така?"
• „Какво не е наред с мен, че избухнах за толкова малко нещо?"
• „Толкова ли не можех просто да се овладея?"

Тези мисли често се появяват след ситуации, свързани със силни емоции. А подобни ситуации обикновено са много по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед, и върху тях могат да влияят множество фактори.

Един от тези фактори са различните представи за емоциите, които съществуват около нас.

В психологическата литература се описва как подобни вярвания могат да повлияят на начина, по който разбираме собствените си преживявания, и понякога дори да усилят трудните мисли, които вече имаме.

Примери за такива митове са:

• че ако една емоция бъде игнорирана или потисната, тя просто ще отмине
• че има „правилен" начин, по който трябва да се чувстваме
• че ако другите не одобряват нашите емоции, ние не би трябвало да ги изпитваме
• че има „добри" и „лоши" емоции
• че когато показваме емоции, показваме слабост

Когато подобни вярвания се съчетаят с вече силна емоция, преживяването може да стане още по-интензивно.

Понякога това не е знак за слабост или желание да направим „драма". Понякога това е опит за комуникация.

Какво всъщност представляват емоциите

Емоциите са сложен процес. В психологическата литература се разглеждат различни фактори, които могат да влияят върху тях.

Сред тях са:

• биологични особености – всяка нервна система реагира по различен начин. Някои хора са по-чувствителни към стимули и по-склонни да преживяват емоциите по-интензивно от други
• житейски опит и преживени събития – различни трудни или травматични преживявания могат да окажат силно влияние върху начина, по който човек преживява и изразява емоциите си
• средата, в която човек е израснал – липсата на валидираща среда или среда, която поощрява определени реакции и обезценява други, може да повлияе на начина, по който разбираме и изразяваме емоциите си
• уменията за емоционална регулация – някои хора са имали възможност да развият по-полезни стратегии за справяне с емоциите, докато други разчитат на стратегии, които често се оказват неефективни
• текущото състояние на организма – фактори като стрес, недоспиване, болест, липса на подкрепа или натрупване на много трудности могат да направят емоциите по-интензивни и по-трудни за регулиране

Затова двама души могат да реагират по много различен начин на една и съща ситуация.

Емоциите не възникват във вакуум. Те се формират от комбинация между нашата биология, нашата история и настоящата среда.

Функцията на емоциите

Въпреки различията между хората, емоциите имат няколко важни функции.

Те могат:

• да ни дадат информация за това какво се случва – например тъгата може да показва нужда от подкрепа, а гневът може да сигнализира, че някоя наша граница е нарушена
• да ни мотивират за действие – например страхът може да ни помогне да се предпазим от опасност, а завистта понякога може да ни подскаже, че искаме нещо важно за себе си
• да ни помогнат да се свържем с другите – например тъгата може да покаже нужда от близост, а срамът може да сигнализира страх от отхвърляне или желание да запазим връзката с важна за нас група

Емоциите са субективни, но това не ги прави безсмислени. Те показват какво е важно за нас.

В този смисъл емоциите не са правилни или грешни — те са информация.

Но ако емоциите имат толкова важна функция, защо понякога изглежда, че те само създават проблеми в отношенията между хората?

Когато комуникацията между хората се затрудни

Понякога това, което се опитваме да изразим, не достига до другия човек.

Представете си следната ситуация.

Човек казва: „Днес не се чувствам добре."

Другият отговаря: „Е, ти пък кога си се чувствал добре. Хайде стига мрънка."

Първият човек опитва отново: „Да, но днес наистина се чувствам много зле."

Отговорът е: „Ооо моля ти се! Няма нужда да драматизираш!"

В този момент много често се случва едно от две неща.

Човекът може да се затвори и да каже: „Добре, няма значение." Или може да започне да усилва емоцията.

Това не се случва, защото човек търси конфликт. Често се случва, защото човек не усеща, че съобщението му е разбрано.

И тогава:

• човекът се опитва да обясни отново
• емоцията става по-силна
• поведението може да стане по-интензивно

Не защото иска конфликт, а защото се опитва да бъде чут.

Когато реакциите започнат да се усилват

В такива ситуации често се получава цикъл.

Единият човек усилва емоцията си, за да бъде разбран. Другият човек реагира на усилената емоция. И така двамата започват взаимно да усилват реакциите си.

Това не означава, че някой е „лош" или „прекалено емоционален". По-скоро означава, че комуникацията не протича както се очаква.

Понякога напрежението намалява не когато дадем съвет, а когато покажем, че сме разбрали преживяването.

Валидацията

Когато преживяването на човек бъде разпознато, често се случва нещо интересно.

Емоцията не изчезва веднага. Но напрежението започва постепенно да намалява.

Защото човек вече не трябва да доказва колко силно е преживяването му.

Понякога първата стъпка към по-спокоен разговор не е решение, а просто разпознаване на това, което другият човек преживява.

Например: „Разбирам, че ти е много трудно."

Това не означава, че сме съгласни с всичко, което човек прави. Това означава, че преживяването му е реално.

Можем едновременно да разберем емоцията и да търсим по-полезно поведение.

Например: „Разбирам, че си много ядосан. И в същото време крещенето няма да помогне на разговора."

Понякога две истини могат да съществуват едновременно. Можем да признаем преживяването на другия човек и едновременно с това да търсим по-ефективен начин да реагираме.

Когато преживяването бъде разпознато, напрежението често намалява достатъчно, за да можем да мислим по-ясно.

Понякога трудността е в начина, по който говорим със самите себе си

Комуникацията се случва не само между хората. Тя се случва и вътре в нас.

Още от ранна възраст започваме да разбираме емоциите си чрез реакциите на другите. Чрез тази обратна връзка постепенно изграждаме думи и разбиране за вътрешния си свят.

Но какво се случва, когато преживяванията ни често не бъдат разпознати? Тогава този процес постепенно започва да се обръща навътре.

Представете си следната ситуация. Човек преживява труден период и споделя с близък човек: „Страх ме е какво ще стане."

Отговорът може да бъде:

• „Не е толкова страшно."
• „Справяш се страхотно."
• „Прекаляваш."
• „Аз имах подобна ситуация и направих…"
• „Нека те разсея малко."

На пръв поглед тези изречения могат да звучат като опит за подкрепа или успокоение. Но когато подобни реакции се повтарят многократно, човек постепенно може да започне да ги възпроизвежда и вътре в себе си.

Вместо да разпознае преживяването си, той започва да си казва:

• „Не би трябвало да се чувствам така."
• „Трябва просто да се стегна."
• „Не е толкова важно."

Така човек започва не само да пренебрегва това, което емоцията му се опитва да каже, но и да се обръща срещу собственото си преживяване.

Но това рядко премахва емоцията. Напротив — човек може едновременно да изпитва силен вътрешен дискомфорт и да се опитва да го потисне. И когато преживяването продължава да се появява, емоцията понякога става още по-силна — сякаш се опитва да покаже, че нещо важно се случва.

В този смисъл усилването на емоцията не се случва само във взаимодействието между хората. Понякога същият процес се случва и вътре в нас.

Валидацията не винаги трябва да идва от друг човек. Понякога можем постепенно да се научим сами да разпознаваме преживяванията си.

Това не означава да се съгласяваме с всяка мисъл или импулс. Означава да признаем, че преживяването ни съществува.

Например:

• „Разбирам, че ми е трудно в момента."
• „Има причина да се чувствам така."
• „Това, което преживявам, има значение."

Понякога именно това разпознаване е първата стъпка към по-спокойно отношение към собствените ни емоции.

Може би следващия път, когато попаднете в труден разговор, си струва да се запитате: какво всъщност преживява другият човек?

А когато става дума за собствените ви емоции, може да си припомните нещо важно: всяка емоция има право да съществува.

Нито една емоция сама по себе си не е „правилна" или „грешна". Но понякога си струва да си зададем още два въпроса: Отговаря ли тази емоция на фактите в ситуацията? И помага ли ми начинът, по който реагирам, да се приближа към това, което е важно за мен?

Понякога именно тези въпроси могат да отворят пространство за по-различен избор. А понякога първата стъпка към този избор е просто да позволим на емоцията да бъде чута.

Някои от идеите в тази статия са вдъхновени от концепции в диалектико-поведенческата терапия (DBT), разработена от Марша Линехан, които разглеждат функцията на емоциите, валидирането на преживяването и ролята на по-ефективните реакции в трудни ситуации.

Linehan, M. M. (2015). DBT Skills Training Manual (2nd ed.). New York: Guilford Press.